Обикновени разговори

Книгата "Обикновени разговори" е създадена по необичаен начин – първо са направени рисунките. Пенко ги публикува в социалните медии за няколко месеца и реакцията беше впечатляваща. Хората с нетърпение очакваха всяка нова рисунка и се интересуваха от историята на двамата главни герои – козела и неговия стопанин Никодим. Заради този интерес решихме да съберем всичко в книга. Когато имаме книга, добре е да добавим и текст. Пенко предложи тези текстове да бъдат диалози между двама приятели (въпреки че човекът не може напълно да бъде приятел на козел). Оставаше само аз да ги запиша. Думите идваха естествено, защото не се намесвах много, а оставях Никодим и Козела сами да водят разговора за обикновените работи.

– Никодим! Защо ни трябва тази снимка?

– Ще си спомняме един друг, ако случайно се разделим.

– Нима ще се разделяме?

– Не, няма.

– Току-що го каза...

– Казах „ако“ стане така.

– Ами ще стане ли?

– Може би, но не задължително.

– Няма как!

– И аз мисля така.

– Никодим? Ще правим ли снимка?

– Да. За спомен.

– Но нали няма да се разделяме?

– Когато остареем и погледнем снимката, ще помним младостта си.

— Виждаш ли?! Това изобщо не ми трябва! Само ще ни ядоса!

— Вероятно е възможно това.

— Да пропуснем снимането!

— Вече платихме за него.

— Добре тогава…

— Подготви се! Фотографът идва скоро!

— Но знаеш ли, че никак не ми трябва тази снимка?!

— Защо пък?

— Какво ще я правя? Нямам къде да я сложа!

— Мога ти ушия дисаги.

— Малки като мен самият?

— Именно такива!

— Уший ги сам! Аз магаре ли съм?!

Сотир Гелев