От Калифорния до Стълпище

Историята на един емигрант: как постигнах богатство в Америка

Никога не съм предполагал, че ще завърша този ръкопис или дори, че той може да се превърне в книга. Оцелях по чудо и започнах писането преди 50 години в емиграционния лагер „Трайскирхен” близо до Виена. Някои въпроси и отговори останаха за бъдещето; вероятно осъзнавах, че един ден пак ще ги разгледам.

След това, когато пристигнах в Америка, продължих с писането – опитвах се да разбера всичко случило се. Но причината за бягството ми вече губеше значение и реших да спра. Бях свободен, намерил мечтаното място и желаех да стана богат – всичко друго изглеждаше без значение...

Винаги съм смятал живота си за специален и настоявах да го живея по мой начин (както тогава, така и сега след половин век), а не както някой друг би искал или наредил. Затова тук, в България, реших да се върна към своите спомени – преживяванията си, предизвикателствата и стремежа си към новаторство и успех (с надеждата всички около мен също да успеят).

Не чувствам вина за нищо.
Исках да летя високо и сбъдна мечтите си.
Постигнах целите си, но през годините прекарани в Америка осъзнавам ценността на опита - не финансовата страна на въпроса...

Дългият процес на връщане е неизбежен ако човекът изгонен от родината търси мир между две места - тук у дома и отвъд океана… освен ако не построи своя собствена стълба към небето. Парите са важни докато сме живи; обаче ако след нашето заминаване те не оставят трайна следа зад себе си стават просто нищо.

Когато изкачвам стъпките по моята стълба към небето в Стълпище , когато шумът затихва само чуваш нежните повеи на ветровете – паралелът между земята под мен و небесната шир остава неизменим като мост между България και Америка . От Калифорния до Стълпище - колко далеч сме физически , но духовно толкова близки! На нивото до което стигам виждам как преобразуваме запустялото пространство във великолепие. Осъзнавам ,че няма шанс аз самият да видя плодовете от усилията които полагам сега ; засаждам орехови дръвчета знаейки ,че реколтата им идва след 7-8 години ; новите лозя пък ще дадат грозде едва шест години напред; а после още три-четири трябва плододаването им старее.

Какво обещание за дълга перспектива!
От покрива на новосъздадената ми къща хоризонтът сякаш изглежда много ясен : подобно на нова амбиция която жадувам da реализирам & to leave behind a legacy .
Не само тази книга...