Пътят на шпионина

Прозата на Румен Тодоров не е особено популярна и обичана сред българските читатели. В две трети от творбата му "Пътят на шпионина" се представя структура, наподобяваща повест, в която с ирония се критикува цитатничеството, както и се разобличават явления като връзкарство и фанатизъм – характерни за предишния режим. В последната част (след обяснителните бележки) авторът разглежда изграждането на цивилизацията на знанието, усвояването на новите европейски ценности и иновациите в измервателните технологии. Определянето на жанра на тази книга е сложно; тя има множество персонажи, което я доближава до романа, но липсата на ясна фабула я отклонява от този формат.