Скитащите сенки: Последното царство I

Човечеството е в дълг към книгите много повече, отколкото към оръжията. В момента, в който всички спрат да четат, литературата ще възстанови своя блясък. Тогава отново ще се появят тайни места за укритие – толкова е вярно, че нищо друго от човешкия опит не може да й бъде равностойно. Това е най-асоциалният и усамотен аспект на нашето съществуване.

Не можем да намерим видима алтернатива на всеобхватната власт на злото, която трудно може да бъде оспорена. Няма как да изградим защитни стени или бариери срещу неговата разрушителна сила. Този океан няма брегове и всичко около нас е потопено. Все пак рибите излизат на повърхността за малко въздух, за да оцелеят – глътка въздух означава четене.

Да извлечем всичко от предходната нощ; именно това представлява четенето - запалване на забравеното и връщане на цвета там, където той избледнява.

Всеки човек желае да вярва в съществуването на ключа към ръждясалата брава, която го държи затворен. Че има код за проникване в обществото с цел предотвратяване на обредната смърт, която постоянно се подготвя сред страданията на масите с лека непризната единство. Че натискането на определено копче би могло да задейства социалния механизъм – а той не е нищо друго освен платформа за разплата; че едно животно от зодиака притежава влияние; че бог съществува и сменя нощта с деня; че един глас управлява хаоса у хората докато смъртта продължава своето унищожение...