Пътуване до Индия

Главният персонаж в "Пътуване до Индия" (2010) носи името Блум, подобно на героя от романа „Одисей“ на Джойс. Отчаян от Европа и нейната липса на духовност и лицемерие, загубил любимата си и убил баща си, който е отговорен за смъртта ѝ, той решава да се отправи към Индия в търсене на мъдрост и забрава в тази загадъчна страна. Началната и финална точка на неговото пътешествие е Лисабон – градът, откъдето пет века по-рано мореплавателят Вашко да Гама тръгва с цел да намери морски маршрут към Индия. Времето на велики завоевания и вдъхновяващи колективни начинания обаче вече е минало безвъзвратно. Блум предприема своето пътуване самостоятелно и също така се връща сам с песимистичните си прозрения. След многобройни приключения из известните европейски столици – Лондон, Виена, Прага и Париж – герой или антигерой в тази пародийна авантюра достига до Индия само за да осъзнае същата липса на душевност и лицемерие там; той разбира, че Изтокът и Западът говорят един универсален древен език – този на хищниците.

Романът е структуриран в десет песни, които следват строфичната формация на „Лузиадите“, прочутата епическа творба на великого португалски ренесансов поет Луиш де Камойнш. По този начин произведението на Гонсало М. Тавареш трансформира класическото западно пътуване към мечтаното Изток във възторжен разказ за разочарование.