Хроника на една предизвестена смърт

Габриел Гарсия Маркес споделя в интервю за „Гасета де Куба“ от 1988 г.: „Често съм казвал, че книгата, която ми донесе най-голямо удовлетворение, е „Няма кой да пише на полковника“. Но след излизането на „Хроника на една предизвестена смърт“ многократно съм заявявал, че тя е моята най-добра творба.“

При публикуването си през 1981 г. това произведение на известния колумбийски автор привлича значително внимание по две основни причини – първо, огромният тираж на книгата, която излиза едновременно в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина; второ, нарушеното от писателя литературно мълчание като протест срещу жестоката диктатура на Пиночет.

„Хроника на една предизвестена смърт“ може да бъде определен като битов роман. Но не само това. Той съдържа и криминални елементи. И пак не точно така. Също така има психологически аспекти. И отново – не напълно така. Всички тези жанрове са комбинирани в него.

Авторът често обсъжда своя замисъл относно тази творба както преди нейното публикуване, така и след това. В диалог с Плинио Апулейо Сото той обяснява как е чакал тридесет години преди да се захване с написването й: „… когато всичко започна през 1951 г., фактите ме интересуваха повече за репортаж отколкото за роман. По онова време този жанр беше малко познат в Колумбия и аз бях местен журналист без шансове публикацията да привлече вниманието към случая... Истината е, че темата ме завладя едва след дълго размисляне върху един важен аспект – двамата убийци не искали да извършат престъплението и правели опити някой да ги спре." Основната причина за забавянето имала структурен характер - историята завършва почти двадесет и пет години по-късно със завръщането на съпруга при отблъснатата му жена; но Маркес винаги знаел какъв трябва да бъде финалът – детайлно описание на самото престъпление. Той решил да включи разказвач (в лицето именно на себе си), който свободно ще се движи напред-назад във времевия контекст на романа: "Така след трийсет години разбрах важното правило: истинската литература винаги почива върху истинността..."

Както вече споменахме, романът носи криминален характер (по случая тече съдебно разследване). Затова няма как предварително да разкрием основната интрига - читателят сам ще я проследи до края с всички детайли.
Приятно четене!