Кръстоносните походи и Средновековна България

След като папа Урбан завършил своето вдъхновяващо послание, Божията благодат запалила в многобройната тълпа желание за пътуване в чужди страни. Той успял да убеди хората да продадат имуществото си и да оставят всичко зад себе си в името на Христос. Богати и бедни, мъже и жени, монаси и старици, градски жители и селяни били обхванати от необикновеното желание да се отправят към Йерусалим или поне да подкрепят онези, които щели да тръгнат натам.

Дори крадците, пиратите и други злосторници след срещата с Духа Божий започнали да се променят - отказвали се от престъпленията си и с помирение към Бога поемали на пътя към чуждите земи. С мъдростта си папата подтиквал всеки способен на бойна служба към война против враговете на Господа; давал опрощение на покаялите се веднага след приемането на кръста и ги освобождавал от ограниченията на постите.

Като добър лекар, той осъзнавал какво ще преживеят участниците в похода – дълги преходи през деня със съпътстващи приключения както приятни, така и неприятни; така верните слуги Христови щели да бъдат очистени от всяка греховност.