Кратка история на кръстоносните походи

**Въведение**

Кръстоносните походи представляват съществен елемент от историята на страните в Западна Европа, Балканския полуостров, Византия, мюсюлманския изток и цялото Средиземноморие. По един или друг начин може да се твърди, че Новото време, което започва с Великите географски открития, до голяма степен дължи своята агресивна идеология на концепцията за кръстоносни походи. Безспорното им влияние върху познатия по онова време свят е многостранно. Чрез тях се осигурява връзка между различни цивилизации. Множество европейци от разнообразни народности предприемат пътешествия на изток и за пръв път основават колонии в географски райони с условия за живот, които не са били присъщи за техния предишен опит. В резултат на взаимодействието с местното население и установяването на светска европейска власт възникват новите християнски държави по Източното Средиземноморие - образувания със смесено население и култура, както и религиозно разнообразие. Така се ражда специфичният начин на живот в отвъдморските територии. Дори днес наследството от миналото оказва влияние върху събитията в Близкия изток; затова можем уверено да кажем, че вече девет века човечеството помни кръстоносните походи – още повече че паметниците от този период все още могат да бъдат видени в близкоизточните страни и средиземноморските острови.

Процесът на появата на кръстоносната идея и организиране на самите походи произтича от множество комплексни исторически фактори. Те носят религиозна страст понякога преминаваща границата към фанатизъм; явява се недвусмисленото желание за богатство и завладяване на нови земи; проявяват авантюризма си най-ясно под формата на героични разкази във историческите хроники относно подвизи от рицарското братство показвайки стремежа им към приключения. Не бива да забравяме също така човешкия морал като фонов контекст към тези действия – той успява да обедини всички изброени характеристики наред с много други човешки чувства и изпитания; защото въпреки посвещението си към Бога, кръстоносните походи остават просто част от човешката история.

Существует редица становища относно това кои кампании трябва да бъдат считани за истински кръстоносни походи: дали всички вселенско-християнски експедиции срещу мюсюлмани или еретици или само тези целящи освобождението на Гроба Господен? Заради това различните авторитетии номерират походите (след четвъртия) по свой собствен начин. Позволете ми да предложа по-разширена интерпретация при класификацията им — буквално погледнато само първоначалните три кампания насочени срещу Йерусалим биха могли безусловно да бъдат наречени "кръстоносни". Но тъй като идеята остава жива през вековете независимо как точно я интерпретират хората – често злоупотребявайки с нея особено когато християнското оръжие било насочвано против други християнии – смятам че всяка една експедиция която ще бъде обсъждана след малко може спокойно да бъде определена като такъв „поход”, т.к те са проведени под знамето Светият Кръст а също така получили благословијаот папството.
Авторът