Границата в историята#/вр./

"Изследването на понятието "граница" в исторически контекст предполага разнообразие в интерпретацията. Границата може да бъде анализирана както от физико-географска гледна точка, за да се обяснят конкретни исторически, икономически и етнокултурни явления, така и в по-широк теоретично-философски аспект. Алтернативен подход към разглеждането на границите в историята е хронологичният - т.е. можем да я възприемем като компонент от историографията, където времевият поток се разделя на по-дълги или по-кратки сегменти. Това позволява на историци да очертаят определена реалност от миналото с повече обективност и прецизност. Въпреки това, разделянето на непрекъснатия времеви поток винаги носи субективен характер и условности, дори когато основава аргументите си върху важни събития или безспорни факти.

Ако припомним метафората, предложена от Едуард Кар в неговата известна лекция „Какво е история?“, той описва историка като „неясна фигура“ участваща в продължителен процесионален поход нагоре по усукан път. Този маршрут постоянно сменя посоката наляво и надясно, а перспективата пред историка относно събитията (подразбиращи миналото) непрекъснато варира – понякога той вижда знамета начело на колоната, друг път погледът му е ограничен до непосредствените съседи или дори успява най-добре да види онова зад гърба си. Метафората на Кар подлежи на критика; все пак смятам, че независимо дали присъства "мъглявата фигура" на историка или не, рано или късно шествието ще стигне до някаква граница.

Определянето именно на тази граница във време и пространство е привлекло изследователското внимание у авторите включени в настоящия сборник. Резултат от техния професионален интерес е компилацията доклади представени по време научната конференция “Границата в историята”, проведена през юни 1994 г. в Кюстендил. На срещата организирана от Клуба за млади историци към Историческия факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски” взеха участие преподаватели и студенти от университета както и колеги от Института по история към БАН и Исторически музей Кюстендил. Докладите и дискусиите повдигат тематика свързана с проблема за границите под различни ъгли което способства за творческото й осмисляне.
За първи път материалите представляват рубриката “Предшественици”, която допринася с интерпретации свързани с проблема за граници чрез забележителните произведения българската литература.

Надявам се този сборник успешно допълва обобщението резултатите постигнати по време конференцията."
София, май 1998 г., Костадин Грозев