Земя на Божи длани. Опитомяване на страстите

В произведението "Опитомяване на страстите" най-силно се усеща автентичността. Тя обхваща съдбите на разнообразните персонажи, техните емоции и преживявания, както и времето, в което съществуват. Настъпва едно преоткритие на Добруджа – регион, който пази много от спомените ни за творчеството на Йовков, но същевременно е различен; такъв какъвто е бил преди колективизацията и миграцията към големите населени места, а също така преди антирелигиозната пропаганда да подкопае християнските и морални ценности. И нека не забравяме периода на потисничество от страна на румънските власти – теми все още премълчавани днес. Стилът на автора резонира с най-доброто от българската литературна традиция.

Аз самият съм започнал живота си в дядовата воденица, но всъщност се родих край железопътната линия. От звуците там наследих желанието да изразявам себе си чрез слово, а шумът по перона ми вдъхна стремежа да пътувам по света. Не успях да натрупам тишина или спокойствие като мъртвите камъни около мен. Постоянното ми движение между театралното изкуство и литературата ме насочи към изучаването на миналото – не за да намеря загубеното време, а за да го напълня със собствената си фантазия и присъствие във всяко едно от него. Често попаднах в магични светове на хармония, където станах част от тях. Не всичко казано заслужава място върху страницата; думите ми преминават през перата ми и стават текстове. Това прилича повече на борба с трудности - сякаш трябваше цяла карavana да премине през иглено ухо – задача достойна за два човешки живота! Самоуспокоявам се с мисълта, че моят почерк е уникален; това наричаме стил. Получавах критики за използването на стари термини; аз обаче виждам себе си като защитник на българския език. С тези няколко думи представям себе си: Павел Павлов.