Вихра и водка

Третата творба на Светла Иванова, след „Забранено до 18” и „Светът в (между) краката й”, разкрива завършека на историята за Вихра Станишева – известна художничка, която е попаднала или пропаднала в собствения си вихър. Това е книга за успеха и цената му, любовта, алкохола и жертвите, които са неизменна част от живота. Тя разглежда кариерата по "онзи начин", изкуството и границите между позволеното и забраненото. Разказва за преживяванията на една объркана привлекателна жена, едно пораснало момиче или просто - история за една от нас.

Чудя се защо съм толкова предубеден? След като прочета още страница от книгата на Светла Иванова, питам се защо досега винаги съм имал силни подозрения към женското писане? Защо очаквам да бъда разочарован при всяка нова книга написана от жена? Може би причина за това е дълбоката различия между мъжете и жените? Или пък искрено желая да открия слабости в женската литература само с цел да изпитам някакво жалко мъжко превъзходство?

Но може би причината ми да подхождам със скептицизъм към книги написани от жени произлиза именно от желанието ми да бъда опроверган в негативните си предположения. Да бъда удивлен от неочаквано умение! И точно това става! Четейки страниците на Светла с честен, суров и смел стил – понякога напомнящ стила на Чандлър – аз преминавам от дълбок скепсис към възторг. Откривам радостта в осъзнаването: има жени писатели с невероятен талант!

Влюбих се във Вихра. Колкото повече остарявам, толкова повече усещам как не познавам себе си. Все повече ме обземат фантазии. Вихра представлява идеален обект за въображението ми; тя отказва да признава „преди”. Периодът преди нея включва несчастливи любови, самоизмами и разочарования – всичките те претворени в опит с малки надежди за големи промени. Но тя сякаш задушава тези чувства; както аз не мога да избягам от нея.

Има такива жени: те са нашето продължение. Вихра ще я чакам сред книгите си; ще я прелиствам докато разбера себе си.

Чарлз Буковски носи рокля и временно живее във Варна... По един естествен начин той продължава историята на бунтовната вагина. Светла Иванова успява трети път поредно да направи метафора около твърдението че зад всяка красива жена стои непривлекателна история, която я прави още по-красива. Без колебание заявявам: третият том относно Вихра Станишева представя един истински жив образ на жена в литературата през последното десетилетие . Ана Каренина избира влака; Вихра предпочита водката; животът тече нормално... но спратeйте до фонтана където тя рисува портрети срещу дребни стотинки - ще се учудите колко добре пасвате във този пейзаж!