Възпитаните трупове пращат писма

София в края на 80-те години на миналия век изглежда като септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да разкрие истината зад серия от убийства, сред множество проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни фигури. В своята най-популярна криминална творба „Възпитаните трупове”, писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и блестящ от всякога.

„Умираме постепенно, всеки ден, във всеки един момент. Умеем да умираме с лекота. Но как да живеем – не винаги знаем как или защо, нито пък колко ни струва.” Тези думи принадлежат на Младен Демирев и звучат сякаш са изречени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета имат много общо помежду си, както и талантливите писатели. Ако Реймънд Чандлър беше родом от София вместо Лос Анджелис, неговият герой вероятно щеше да носи името Младен Демирев.

Двама детективи от същата порода - непрекъснато с песъчинки между зъбите след удари под кръста и напълно непохватни в любовта. Но понякога именно готинките предпочитат точно такива идиоти... Нали така, Демирев?

/Деян Енев/