Съчинения Т.4: Мисълта на Фройд - величие и ограничения. Мисията на Зигмунд Фройд. Кризата на психоанализата

Основната заслуга на Ерих Фром като последовател на Зигмунд Фройд е, че поставя акцент върху изкривяването на същността на психоанализата. Той не обсъжда вредите за пациентите, тъй като разбира, подобно на своя учител, че е задача именно на пациентите да различават измамниците от истинските специалисти.

Въпросът тук е по-дълбок – един психоаналитик критикува самата психоанализа. Само човек с голям вътрешен дух може да се подложи на самокритика. Ерих не се отказва от принципите на психоанализата, но не приема нейното заместване с концепции, които нямат нищо общо с оригинала. В процеса на саморазмисъл той използва методологията сама по себе си. Според него много от практикуващите подменят истинската психоанализа с фалшива без да осъзнават това. Вместо да ги обвинява в мошеничество или лични атаки, той анализира факторите и условията, довели до тази трансформация.

Фром разглежда влиянието и натиска от страна капиталистическата производствена система и свързаната с нея духовна структура върху както терапевтите, така и техните пациенти. Цял живот той остава верен принципите си и успява да извлече уроци от конфликта между Зигмунд Фройд и собственото си възприятие за анализа.