Пространства (Роман; разкази; пиеса)

Човешкият живот представляваше единствено човешката мисъл, която не го напускаше. Тя беше част от него, черпеше енергия от него и съществуваше на върха му. Оттам наблюдаваше собствената си бездна и се учудваше как толкова много свят може да се побере в едно единствено същество.

Безброй дни и нощи, множество стъпки и трудности, а човекът винаги продължаваше напред заедно с измореното си тяло.

Тялото съдържаше огромни пространства, докато времето прикриваше лицето си зад ъглите на своята история - минало и бъдеще. Когато някой достигнеше до него, то се отстъпваше назад. След като човек напусне земния живот, времето остава да го помни. То се интегрира в общия поток на човешкото време, а неговата сила поддържа равновесието на света.
Антоанета Богоева