Истории от Квартала

Човек или се отдава на живота си, или го наблюдава отстрани... Писането е самотно занимание.

Българските квартали са тъмно и зловещо място. Много от тях потъват в мизерия, нечистотии и разложение. Населени са с малолетни проститутки, бездомни кучета, цигани, амбициозни хора, работници и корумпирани полицаи и политици, които обичат да унижават младите. Обкръжението им включва чалгари, дрогирани любители на хаус музика и деца с гангстерски нагласи. Основата им са клюкари и завистливи съседи, които те определят като луд заради успеха ти. Изобилстват от страхливци Херостратовци, готови на всичко за кратка известност чрез собствената си глупост. Проникнати са от множество мързеливци с потенциал – какъвто притежаваш и ти...

Сега нека ви разкажа една история...
Преди около тридесет години в Земун се родил Матея Кежман. Той израснал играейки футбол в бивша Югославия преди по странен начин да попадне на проба в Локомотив София. След няколко дни треньорът Христо Бончев решава, че Кежман няма талант. Но той произнесъл силна сръбска псувня срещу Зума и продължил упорито да тренира; след няколко сезона започнал да бележи голове навсякъде из Европа. Станал три пъти голмайстор на холандското първенство и достигнал до Челси.
Посланието е ясно: всеки трябва непрестанно да вярва в мечтите си както направил Кежман – както аз също опитвам да постигна това. През почти три години писах творбата си въз основа на ежедневните случвания около мен - без самоцензура или страх от това дали думите ми ще засегнат някого. Продължавах дори когато вдъхновението ме напускаше или изпадах в отчаяние относно шансовете ми тя да стигне до широка аудитория извън близките ми познати.
Писах с надежда! Защото Надеждата е мощна сила; тя ни движи напред особено когато я носим не само вътре в себе си но живеем за „Надежда”.
Приятно четене!

Светлин Стратев