Дванайсет по пладне. Фантастични разкази

На тези, които следят актуалната българска художествена литература, не може да е убегнало значението на произведенията на Алексей Христов. Лично аз съм запомнил името му от множество публикации, които доказват неговия писателски талант. Сборникът с разкази "Дванайсет по пладне" за мен представлява духовно преживяване. Тези текстове са ново явление в нашата съвременна литература, която като цяло изглежда застинала и движена от инерция без смели новаторства.

В "Дванайсет по пладне" става въпрос за фантастични истории в тяхната най-чиста форма – това не са апокалиптични киберразкази или технически загадки с жироскопи и космически станции; а фантастика, която разширява границите на човешкото възприятие и изследва периферията на психиката. Тя се движи между полюсите "сън" и "смърт", търсейки истинското лице на човека сред многобройните варианти.

Разказите впечатляват със своето високо качество и представляват добра белетристика – основното условие за всяка сериозна психологическа фантастика. Езикът е точен, ясен и образен. В началото всичко изглежда под контрол: до момента, в който ненадейно развиващата се динамика на сюжета внезапно преобръща стандартните ни представи за герои, сюжет и абсурд.

Истинско удоволствие е да наблюдаваш умелостта на Алексей Христов в творбите си като "Отвъд чертата", "Машините" и особено блестящия според мен разказ – "Мирис на пролет". Там той майсторски балансира между второкачествени идеи тип “скафандърна” фикция и кичозност, носеща духа на доброто четиво подобно на Рей Бредбъри; постепенно превръща историята във свое собствено уникално творчество.