Какви ще бъдат философите на утрешния ден?

Както всички важни философски дискусии от 60-те и 70-те години, така и философията беше повлияна от отслабването на авторитетите и възхода на консуматорското общество, което се движи по свои собствени закони. Това общество често е повече ангажирано с натрупването на материални блага, отколкото с изучаването на интелектуални концепции. Въпреки че философията вече не играе ролята си като образователен институт, тя не е изчезнала напълно. През призмата на усещането за загуба на ориентири, много съвременници намират в нея опора – те желаят да живеят по-пълноценно и осъзнават недостатъчността на света около тях. Именно това обяснява популярността на определени философи, които ще представя тук.

Обединяването в едно произведение на ученик от гръцката традиция (Марсел Конш), спинозист (Андре Конт-Спонвил), кантианец (Люк Фери), двама ницшеанци (Мишел Онфре и Клеман Росе) и последовател на Токвил (Жил Липовецки) може да изглежда странно. Все пак шестимата мислители са много по-сродни помежду си, отколкото предполага обществото – а вероятно дори самите те го осъзнават в малка степен.