На изток от Иван

В първо лице: „Имам една любов, един брак и две обичани същества – моите деца. Ролите ми са много и разнообразни, но аз оставам непроменена... Нямам детска мечта за принцеса – само шекспирови кралици и един Чехов. И до тях добавям български селянки, Юджин О’Нийл, Дарио Фо, както и двете пиеси на Яворов. Най-сладкото и най-трудното е българският характер. Независимо дали лесно или трудно, живея живота си и го ценя. Не мога да си представя света без театър и кино. Без любимия човек и децата – абсолютно не...”
Сега, когато Иван вече не е с мен и след като окончателно се отказах от театъра и киното, остава само семейството ми и спомените.
Всички племена следват пътя на слънцето; аз реших да тръгна в обратната посока – опитвайки се да избягам от болката си. Но не успях. Книгата "На изток от Иван", написана в "тежка чужбина", представлява мой плач за него. Въпреки това тя носи светлината на всичко най-хубаво, което може би ми се е случило.

Белла Цонева-Динкова