Житни поля, кървави хълмове

Монографията на Анастасия Каракасиду "Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870-1970", публикувана през 1997 г. от Университета на Чикаго, се е утвърдила като значимо произведение в съвременната историческа антропология. От тогава тя е преведена на множество езици, включително и на македонски в Скопие, но не и на гръцки език. Причината за това се корени в темите, които книгата разглежда – сложните и чувствителни въпроси около процеса на грецизиране и национализиране на Егейска Македония през ХІХ и началото на ХХ век.

Каракасиду представя изключително задълбочен анализ относно мрачната история на региона чрез разнообразие от лични разкази, конфликтите между различни национални идеологии, социалните промени и трагичните съдби на бежанците. На този богат исторически фон авторката проучва проблеми свързани с насилието и властта, както индивидуалната така и колективна идентичност. Тя детайлно проследява пътищата за асимилация и интеграция под влиянието на държавната политика.

Авторката навлиза в области табу за десетилетия не само в гръцкия контекст, а по принцип във всички балкански историографски традиции. Без да се притеснява да обсъжда съдбата на славофонното население или термина "българин", тя опира своите твърдения върху обширен документален материал събран през годините. В резултат текстът представлява надеждно научно изследване; въпреки това дори такова обективно изложение става жертва на устойчивите агресивни страсти сред балканските националисти.

В родината си Гърция Каракасиду придобива статут "персона нон грата", дори сред академичния елит известен със своята толерантност след края на 90-те години XX век. Напротив, Република Македония опита да присвои нейния труд с характерен за официалното Скопие силно патриотичен тон. Огромният международен успех произтича именно от универсалността извлечена от текста над узките рамки наречени nationalism.

Досега няма планове книгата да бъде преведена и публикувана у нас - пропуск който би могъл да допринесе значително към нашето разбиране относно взаимодействията между двата народа - българският и гръцкият - които са призовани да живеят мирно един до друг.

Издаването й английското издание бе съпроводено с международен скандал; под натиска от страна Министерството по външните работи в Гърция Oxford University Press спряло публикацията й предизвиквайки обществени протести докато крайният вариант бил отпечатан чрез Chicago University Press вместо него. Авторката беше заплашвана с физическо насилие от крайнодесничарски групировки в Гърция; към момента преподава във Wellesley College при Принстън университетът в Щатите оставайки сравнително изолирана у дома си.

Работата предоставя важна информация относно историческото развитие Македонийската област осветлявайки сложността около процеса релации относящи се до национална интеграция което водело до големи трансформации а понякога даже човешки трагедии видими сред народите Балканского полуострова."