Евреите по времето на Исус

Към читателите:
Какви са вярванията на евреите през времето на Исус? Кои фигури се считат за обществени лидери в Израел по време на I век след Христа? Какви са отношенията между евреите и елинистичните династии, наследници на генералите от времето на Александър Велики? По какъв начин Римската империя завладява Юдея? Защо Голямото еврейско въстание срещу римляните през 70 г. сл. Хр. не успява? Как Соломоновият храм бива разрушен? Как един от водачите на въстанието, Йосиф, преминава към римската фамилия Флавий и става известен историк? Защо еврейските християни не участват във въстанието и кога настъпва разривът между юдаизма и християнството?

Авторът на настоящата книга е равин с еврейски произход, който преподавал историята и закона на своя народ. Интересно е неговото виждане относно корените на християнството и отношението му към Исус Христос – личност, която той безусловно признава за съществувала реална фигура. Това предизвиква интерес, тъй като столетия наред евреите са били преследвани в името на Исус от Назарет - роденият от еврейска майка Исус, който бил обрязан според традицията си още осмият ден след раждането си; израснал в Израел; проповядвал там; избрал учениците си сред своят народ; разпънат близо до Ерусалим – свещено място за евреите.

През поколения те са обвинявани като "убийци Христови", осквернявани с твърдения за човешки жертвоприношения или кражба на детска кръв за приготвяне на ритуален хляб „маца“. Всичко това игнорира факта, че според Библията Израел e богоизбран народ и първата цивилизация в региона, която се противопоставила срещу практиките да бъдат извършвани жертвоприношения.

След изложеното би било интересно да прочетем сравнително обективния анализ от Стивън Уайлен - наш съвременник с еврейски корени и юдейска вяра, който показва уважение както към Христос така и към последователите му. Неговият подход допринася за задълбочаването диалога между юдаизма и християнството започнал през вторната половина на миналия век – стремежа да бъде намерена обща основа между двете религии чрез поведение основано върху откритост και помирение.

„Защо това важи особено за България?“ може да попита някой. Страната ни спаси своитe евреи по време нa Холокоста и често се цитира като пример зa толерантност глобално; освен това броят нa живеещите тук e много малък днес.