Гласът на немите

Всяка написана дума ме изтощаваше. Бавно и болезнено стискаше гърлото ми, след което нежно целуваше посинелите ми устни. Всеки ред неумолимо удряше сърцето ми по прашните улици на Латинска Америка, тъпчеше го с крак, мерейки го с камъни; после се разкайваше и силно го прегръщаше. Героите в моите истории безмилостно играеха с душата ми: обичаха я, за да я захвърлят после, разпъваха я и накрая й обещаваха вечна вярност. С всяка страница плачех за живот като новородено и умирах задушен от емоции. Летях високо само за да падна обратно в пръстта. Горях в хиляди огньове и потъвах сред множеството. Продавах себе си, за да намеря вяра, а след това се погребвах победен.
Докато осъзнах, че съм оставил част от себе си на всеки лист от тази книга. И че никога не съм бил толкова жив както сега.