Свобода и признаване: Интерактивните извори на идентичността

Идентичността и признаването са се превърнали в почти банални термини в съвременната социална наука и политическата философия. В тази книга предизвиквам утвърдените им значения и разклащам рутината на тяхното обсъждане. Това постигане става чрез критично разглеждане и преработка на основните теоретични позиции, които оформят актуалния дебат – позициите на Хабермас, Хонет и Тейлър. Не е необходимо да свиваме понятието за признаване до "равно" или "дължимо" такова посредством нормативната аксиома за равенство и взаимност; също така не трябва да възприемаме идентичността като предварително зададена, зависима от различни контексти - културни или нормативни например. Основният аргумент тук е, че идентичността представлява непосредствено средство в текуща борба между сили. Дори контекстът на нашите действия - било то културен, нормативен или юридически - също произлиза от нашата свобода, т.е., от настоящата ни сила. В крайна сметка представям нова философска теория, която разглежда свободата и признаването като взаимосвързани източници на идентичността. Корените на тази концепция са прагматистки по природа, но с влияния от Ницшеанската мисъл.