Как ние се превърнахме в постчовеци. Виртуалните тела в кибернетиката, литературата и информатиката

В книгата си "Как ние се превърнахме в постчовеци. Виртуалните тела в кибернетиката, литературата и информатиката" Н. Катрин Хейлз разглежда съдбата на човешкото тяло и предизвикателствата, свързани със загубата или трансформацията му в контекста на съвременната информационна ера, обхващайки множество теми.

Времето на генетичните изследвания, компютрите и изкуствения интелект води до исчезването на "телесността" във виртуалното пространство. Авторката представя три взаимосвързани разказа: как информацията губи физическата си форма и става независима от материалните носители; как киборгът се утвърдява като културен и технологичен символ; как либералният хуманистичен "субект" изпада от кибернетичния дискурс - а заедно с това възниква концепцията за "постчовека". Съвременните научни инициативи в областта на компютърни науки, когнитивистика, изкуствен живот и интелект предлагат визии за човечеството, които коренно се различават от просветителските идеи и могат да бъдат наречени "постчовешки".

Докато традиционно човекът асоциира себе си със съзнание, разумност и автономна воля – правото самостоятелно да управлява живота си – поведението на постчовека изглежда резултат от взаимодействие между множество автономни сили с независими програми. От тази перспектива комплексното поведение придобива ново качество чрез взаимодействията между тези програми. Съзнанието вече не е основополагающият център на идентичността; то преминава към статуса на „епифеномен“. Тези сили продължават да функционират по дистрибутивен начин без голяма степен на осъзнатост. Следствията от променените перспективи водят до виждане за човека като интелигентна машина; така той може лесно да бъде разделян между дистрибутивни когнитивни системи — част от неговия ум остава у него самия, докато друга част мигновено попада при множеството интелигентни машини и интерфейсите им.