Междено време

Периодът в началото на ХХ век се счита за едно от "най-прекрасните" времена в близкото ни минало. България преживява значителен напредък, широки булеварди преобразуват старата ориенталска София, трамваите започват да се движат, а по полетата излизат първите машини. Възцаряват оптимизъм и надежда. За съвременниците, изпитали военни трудности, тези години остават "златни". Това "чудо" е резултат от усилията на стотици хиляди непознати българи. Един такъв човек можем да извадим от забравата – Илия от Бяла Черква. Преди около десет години неговият дневник, воден с внимание през 1900 г., бе открит и публикуван в Токио от японския специалист по българистика Кенджи Тераджима.

Записките му предоставят рядка възможност да надникнем в ежедневието, тревогите и радостите на обикновения българин. Какво знаем за него? Не като част от масата или статистическа група, а като личност със свои собствени проблеми - вероятно сходни с тези на другите, но най-важни именно защото са негови. Досега малко хора са обръщали внимание на отделния индивид – незначителния.

Целта на тази книга е да възстанови този момент чрез дневника на белочерковския селянин и още много други документи, спомени и статии. Тя има за цел да представи живота на българина през онези дни в цялостната му сложност – със сълзите и усмивките му.