История на стария свят: 1. Древен Изток

При изучаването на историята се прилагат разнообразни методи и подходи. В България е обичайно да се разглежда историята в две основни категории: обща и българска. Общата история анализира културното и историческото развитие на света като цяло, а старата история, която представлява важна част от нея, изследва най-ранните общества и държави, както и техните културни постижения.

Хронологичният обхват на стария свят е доста широк. Началната му точка е условна и често се свързва с късната праистория. Проучването на различните народи, общества и култури започва между IV и I хилядолетие пр.н.е., а понякога дори по-късно. Краят на този период обикновено се определя със падането на Западната римска империя през 476 г., след което настъпва нов значителен исторически период, който вече подлежи на изследване от други научни дисциплини. Някои преподаватели в университетите понякога разширяват рамките си извън традиционните принципи като включват последния период на Римската империя към Средновековната обща история или Историята на Византия.

Проучванията за старата история използват множество извори; писмените такива са особено ценни заради своето многообразие по съдържание и характер. Те произлизат от различни народности през различно време и са написани с разнообразие от езици и писмености. Много древни писмени системи вече са разчетени, което помага за познаването на старинните езици, но все още остават някои неизследвани системи - например линейното писмо "А". Археологията също играе важна роля в проучванията.

Обикновено старата история се дели на три главни раздела според спецификата на историко-културните процеси във времевият й ред: Древен Изток, Древна Гърция и Древен Рим. Разглеждането развитието истории отделните страни около тези цивилизации попада предимно под научния интерес в специализирани изследвания вместо да бъде част от стандартния курс по стара история у нас – темите могат да бъдат разгледани чрез тракология или специфични програми за обучение.

Настоящият текст представлява актуализирана версия лекции относно древния Изток, които авторът водил многократно във Великотърновския университет "Св.Св.Кирил і Методий", Софийския университет "Св.Климент Охридски" , Пловдивския университет "Патриарх Евтимий" сред други места — както самостоятелно учебно направление така i като част oт курса “История нa стари времена”. Тук са взети предвид признати оценки в научната литература по проблематика дискусии хипотези въпроси свързани с темата.
авторът