От етничност към миграция

Западът генерира теории, докато Изтокът предоставя конкретни факти. Не съм запознат с никого, който да е формулирал открито тази провокативна идея, но тя се усеща индиректно в основата на множество научни конференции. На тях западните учени представят нови концепции и теории, а източните колеги предлагат реални примери за потвърждение или опровергаване на тези идеи. Един от значимите дебати носи заглавие "Западна политическа теория и етнически отношения в Източна Европа" (Kymlicka and Opalsky 2001).

Новата серия изследвания по темите миграция и бежанци не цели радикални промени нито пък повторение на вече съществуващи дисбаланси. Нейната мисия е по-ясна и конструктивна: да допринесе за преодоляване на значителния теоретичен вакуум в анализа на имиграцията и емиграцията. В България както академичният, така и политическият дискурс формират "списък със спешни случаи": първо - разработването на най-привлекателния политически продукт - българския етнически модел; второ - мултикултурното наслаждение от разнообразието сред малките интегрирани малцинства; трето - все по-задълбочаващият се проблем с интеграцията на ромската общност; четвърто – далеч назад след останалите три – новото явление на имиграция.
Анна Кръстева