Дневник и досиета 1879 – 1927г.

Професор Иван Д. Шишманов (1862, Свищов – 1928, Осло, Норвегия) е един от най-забележителните български учени с международна репутация. Той заема поста министър на просветата в кабинета на генерал Рачо Петров (1903 - 1907), а по-късно става пълномощен министър в Украинската република след края на Първата световна война (1918-1919). Шишманов е сред основателите на Висшето училище в София и Българския ПЕН-клуб. Той създава научното списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и редактира сп. „Български преглед“. Неговите произведения и лекции относно възрожденската българска литература и западноевропейските автори запазват своята значимост до днес. Изтъкнатият учен и общественик е бил търсен разговорник от учени, писатели, държавници и монарси; известен оратор, лектор и обичан преподавател в Софийския университет.

Дневникът на проф. Иван Шишманов се води почти през целия му живот – започва още като студент и продължава до последните години от неговото битие. По богатството си информация той може да бъде сравняван с дневниците на други велики учени като проф. Константин Иречек и проф. Богдан Филов; записките му след срещите с патриарха на българската литература Иван Вазов го поставят редом до известни литературни примери като разговорите между Екерман и Йохан Wolfgang von Goethe или дневниците на братята Гонкур. Неотменима част от този важен том са документалните материали относно академик Иван Шишманов както дипломат в Украинската република, така и университетски преподавател; те допълват ценната информация за биографията му като виден български учен-патриот και популяризатор на родната история, литература фолклор及 документиране.