Черната тетрадка (Дневникът на художника Илия Бешков. Полицейско досие 1925-1958)

Тази книга излиза наяве 57 години след кончината на Илия Бешков, точно толкова, колкото е живял той. За първи път тук се публикува неговият дневник от петдесетте години, който сам нарича „Черната тетрадка“. В него са записани шокиращи размисли относно света и хората, които го заобикалят.

Докато съставя дневника си, други лица водят свои "записки" и попълват досието му с общо 200 страници информация. Държавна сигурност – както по времето на Царска България, така и през социалистическия период – го определя едновременно като враг и опозиционер.

Бешков никога не е бил член на политическа партия. Той споделя: „Оказа се, че съм земеделец в очите на много партийни членове. Аз винаги съм бил в опозиция...“

Ето какво пишат в досието:

Илия Бешков Дунов да бъде взет под внимание като произхождащ от заможно търговско семейство; брат му е осъден на смърт от Народния съд и ликвидиран; самият обект проявява негативно отношение към народната власт и има контакти с противници.

Според донесенията: Бешков е изключително интелигентен човек, но също така дълбоко религиозен. Според него когато говориш – дори при опасение от подслушване – не трябва да се оглеждаш или притесняваш, защото това само ще те изложи пред сатаната; показваш страх от думите си. В момента Илия Бешков е професор по рисуване в Художествената академия и открито агитирал студентите срещу Отечествения фронт. Счита се за един от най-добрите български художници и носител е на високи награди за своя принос в изкуството включително Димитровската награда. Често получава покани за приеми във Френската легация.