Белгийският лабиринт

Обичам Белгия, защото животът там е по-просторен, удобен, достъпен и лесен в сравнение с всяка друга страна, която познавам. Мразя Белгия заради грозните и претенциозни къщи, които развалят красивите гледки.

Обичам страната заради френския език, който се говори там и който изучавах подробно в училище – този ясен, хладен и остроумен език ми носи истинско удоволствие всеки път щом го чуя или прочета. Мразя Белгия обаче, защото изгони нидерландския от учебната програма и го изпрати на полето.

Обичам белгийските правила и способността им да маневрират около законите и да извлекат максимума от властта. Отвратително е обаче как нищо не може да бъде уредено без връзки; всичко остава скрито под покрова на властта.

Ценим факта, че белгийците се наслаждават на добрата храна и напитките си - те считат това за напълно нормално. Но мразя страната именно затова: през целия ден темата винаги е само хранене и пиене.

Обожавам факта, че една държава с двеста вида бира почти не може да бъде управлявана. В същото време ненавиждам ограниченият мироглед на хората й – сякаш единственото нещо важно е дъното на чашата с трапистка бира.

Уважавам работливостта на населението в Белгия. В същото време ме разочарова фактът, че много от тях изглежда могат да правят само това – усърдно трудят.

Намирам радост в това, че жителите не са особено натоварени с патриотизъм към родината си. Но мразя страната точно затова: местните не проявяват никаква гордост със своя произход.

Обичам Белгия просто защото съществува.

Мразя я именно заради съществуването ѝ.