Песнички, събрани от сцени и екрани

Чета творбите на Валери и понякога ме обхваща тъга. Какво невероятно богатство от рими и образи, каква мелодичност – българският език блести в неговите стихотворения с цялата си красота. И всичко това е невъзможно да се предаде на друг език.

Сега Валери го няма. Той си замина тихо и незабележимо, точно както живя живота си. Някак не мога да приема загубата му; свикнал съм с мисълта, че той ще бъде винаги тук.

Иска ми се да направя нещо в негова чест и реших отново да представя едно уникално произведение, което публикувах преди повече от тридесет години в бургаския алманах „Море“. По моя настоятелна молба след дълго колебание той събра стихотворенията (песните), които бе написал за театрални постановки и филми.

Сега, след толкова много време, тези песни звучат напълно актуално и въздействат по един уникален начин върху нашите сетива – не само върху нас, съвременниците му, а също така и върху нашите деца и внучета.

Защото Валери Петров остава вечен!

Недялко Йорданов