Една и съща нощ. Дневник на един роман

В миналото често се питах: „Какво би станало, ако...”

Сега обаче си казвам: „Защо не?...”

Тъй като времето бързо преминава и мракът настъпва с величие. Нощта остава непроменена, а думите звучат по един и същ начин. „...едри момчета с груби черти, сиви лица, ниски чела и плоски очи...” – споделя Гео Милев, на което незабавно реагира един забравен днес писател: „О, Геомилевщина! Тъмна язва на литературата, гледаща през едно око и с половин глава!”

След това идват онези с ниските чела и окървавени пръчки...

„При първите посещения у дома на Ш., Гео беше впечатлен от него; аз самата усещах неговото необяснимо привлекателност, която никой не може да игнорира. И Гео лесно се поддаде на тази магия. Вече накланяше към анархизма и за мен бе очевидно как влиянието на Шейтан го водеше в тази посока.

Няма да преувелича, ако призная, че загубата ми за Гео щеше да е много по-малка горчива, ако Г.Ш. беше останал жив.”

Из писмо на Мила Гео Милева до пловдивския анархист д-р Константин Кантарев

[...]

„Христо Карастоянов описва ярко и динамично време, в което нито един от героите не успява да си вземе дъх. Хаосът е разпокъсан от малки твърди частици, върху които читателят може да стъпи докато бурята от събития го носи през историята.

Един значим политически роман със строгост при повествованието.”

Хелмут Шонауер, Lesen in Tirol

[...]

„Аз все още съществувам!” – възразил учудено поетът.

„Не си вече – промълвил другият тъжно. – Просто все още не осъзнаваш...”