Когато Господ ходеше по земята

От прозореца се открива гледка към трите сгради на първите студентски общежития. Пред тях, подобно на дървеници, минават жълтите трамвайни вагони на линия 19, а зад тях се простира Студентският град. Вдясно от мен, сред парка, доминира телевизионната кула. Над дерето витае следобедна мараня и отвъд него черно-бели крави пасат на поляната. Картината изглежда като разпилени плочки от играта домино между стари хора.

Това е пейзажът – неизменен през последните двадесет и пет години за мен. Единствено цветове му се сменят – зелено, жълто, кафяво, черно и бяло в зависимост от сезона.

Скучно ми е вече. Сценарият не нов; актьорите са безинтересни.
О! Нещо привлече вниманието ми - по пътеката бърза мъж в червен анцуг за здраве. И аз съм нетърпелив да изляза навън; след малко ще премина по тази алея към Американския колеж при писателя Иван Пауновски.

Той си построил къща от родопска смърчова дървесина отсреща колежа. Нося бутилка полска водка „Балтик". Ще отпразнуваме живота с разговори и ще обсъдим нещо от руската класика - може би някой непознат аспект или детайл.

Пауновски е един от малкото хора, с които можем сериозно да говорим по тези теми - завършил е филология в Ленинград преди много години и познава историята й и великата литература произлязла там.

Мъжът в червен анцуг пак пробягва покрай мен; прави втори кръг за укрепване на здравето си. Не той обаче чете руски класици - нито той самият, нито мнозинството днешни хора го правят. Това обаче не им пречи да останат велики фигури със свои важни идеи.

Чехов никога не тичал; Горки също не го правил – болестта ги спирала да упражняват физическа активност както докторите предписвали.
Но Толстой тичал активно; описвал как карал кънки чрез образа на Константин Левин в романа „Ана Каренина".

Пушкин и Лермонтов яздели коне: Пушкин спортно седял върху коня си докато ухажвал дама около себе си… Двамата загубили живота си именно заради дуели свързани с осквернена чест.

Банкер Атанас Буров казвал: "За чест мъжете се дуелират", но "за пари направо убиват." Той бил голям почитател на руската литература.
Достоевски играл рулетка с надежда да печели благодарение на собствена математическа система... без успех.

Чернишевски бил осъден публично до смърт под пагледа на народа – предавали му наказание чрез счупването над главата му сабята символизираща загубата му право гражданство.
В момент предсказуемост един букет летял насам към него… ала той оставал незабелязан…

На 19 май 1864 година това станало — пет години по-късно Стефан Стамболов превел неговия роман „Какво да правим?”, но преводът така никога не видял бял свят.
След още двайсет години арестувал шпионин наречен Набоков...

Докато Чернишевски страдал във заточение Тургенев живял свободен живот в Париж през цяла четиридесет годишния период когато срещнал Полина Виардо- жена която вдъхновила любовните му послания многократно...

Некрасов взел приятелката Авдотя Яковлевна после я напуснал... въпреки че двамата написали две книги заедно тя продължавала сама творчески усилия…

Александър Херцен избягал извън Русия преживява значителни лични трагедии включително удавяне близките си...
Когато Маяковский веднъж присъствал у литературна вечер забравил чантичката със своето гадже …
Завръщайки се погледнал другa женa която тайничко харесвала него …

Николай Гогол мечтал да бъде читан , а Чехов написал фейлетон …

Нашият герой потеглил обратно ... всичко било прекрасно ...
Тъкмо сме щастливи радостни опиянени…, но внезапното ни сблъскване с рекичката показало истинността относително човешкия живот!
Изправяли сме неприятности!

Чехов беше точен!
Не можеш просто възприемаш старец който замества млад човек ! Живота струваше трудности…
Пауновским усмихвайки каза “Живот!” По-точно наблюдаваме действителността! Творбите Му блестят …
Започнахме пишейки книгати....