Лето 1850

Романът „Лето 1850“ изследва важните събития, които разтърсват Северозападна България през 1850 година. По своите мащаби и народен ентусиазъм това въстание срещу османските потисници не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. Въпреки това информацията за него е оскъдна, тишината около него е дълбока и то не оставя значими следи в националната ни памет; забравата се оказва неговото най-тежко поражение. Тази загадка терзае автора и го подтиква към размисли.

В произведението е възпроизведена уникалната атмосфера на далечните години в Ломския, Белоградчишкия и Видинския вилает, като историята проследява последните наследници на цар Иван Шишман. Всички персонажи - от Първул Станков до Иван Кулин - са силни индивидуалности с драматични съдби.

„Лето 1850“ представлява и роман за величието на Словото, което не само предава опитностите от насилието, но служи и като гарант за незабрава. То символизира истинската национална памет. Макар историческият контекст да доминира, романът разглежда множество проблеми относно моралните принципи и духовните стремления на нашия съвременник. Написан увлекателно с богат език, този текст възстановява част от светлите мигове и изпитанията в колективната ни съдба.