География на езиците

Този текст е насочен към географията, а не към лингвистиката. Неговата цел е да разгледа т.нар. геолингвистика, подобно на концепции като социолингвистика и демолингвистика. Поради факта, че авторът е географ, изследването не се занимава с основните аспекти на лингвистиката – фонетика, лексика и граматика – и тяхното проявление в пространството; това остава в компетенцията на специалистите по езикови науки. Вместо това акцентът пада върху „лингвистичната“ или „диалектологичната“ география. Географът използва заключенията на лингвистите за да анализира езиците (или диалектите) от социална перспектива и само повърхностно засяга общи проблеми свързани с речта.

Географията на езиците тук се дели на обща и регионална част; първата обрисува предмета на изучаване: езика като ключова етническа характеристика и спойка между индивидите в обществото. Разпространението му във времето и пространството отразява динамични процеси, които могат да бъдат осветлени чрез географския подход, създавайки една екология на езиците — принос към културната география. Научният метод включва определяне на лингвистичните явления и техните връзки с останалите характеристики на обществото.

Анализът относно разпределението на различните езици в континентални региони както и големи държави позволява очертаване на регионалната география по отношение на езиците, въпреки трудностите при наличността на надеждни данни. В заключение трябва да подчертаем, че дванадесет основни языка обхващат над 60% от световното население не само като майчин език, но още повече като средство за културен обмен.