Понякога ангели

В "Понякога ангели" Емил Тонев споделя историята на своя живот и на приятелите си, вдъхновен от творбите като "По пътя" на Джак Керуак и "Полет над кукувичето гнездо" на Кен Киси. Влияния се усещат също от руски автори като Юрий Казаков и Юрий Трифонов. Някои моменти напомнят за класиката "Москва–Петушки" на Венедикт Ерофеев, където поредицата от водки води до изцъклен поглед, видял любов или смърт.

Този роман е своеобразна холограма, чрез която можем да възстановим последните тридесет години в България. Също така представлява литийно шествие с образа на младостта. Всеки писател мечтае да създаде свой велик роман; някои постигат целта си, а други – не.

Емил Тонев проявява упоритост и мълчание през десетилетие и успява да го направи. „Понякога ангели“ е неговият значим роман.