И рибите заплакаха за Велко Кънев

Мистичният елемент, който доведе до написването на тази книга, е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Той се беше завърнал от лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас поради рак на гласните струни. Обсъждахме моето желание да създам книга за неговата работа в театралното и киното изкуство. Пак трябваше да отложим разговора за времето, когато той ще се възстанови, но това не се случи. След смъртта му почувствах необходимостта да изпълня обещанието си.

Авторът разглежда писането като детективско разследване – провежда разговори с приятели на Велко Кънев, хора от живота му и колеги, с които е работил както като актьор, така и като режисьор. Актьорът имаше голямо увлечение към риболова; именно край реката намираше най-добрия начин да се освободи от стреса на професионалния живот. В книгата има специална глава посветена на това хоби. Събрани са множество разговори между него и Стайков през годините на тяхното приятелство.