Златю Бояджиев- виденията на великия майстор

За да се насладиш на извора, трябва да коленичиш. Това е народна мъдрост.

Крепостта на българския дух, изградена през хилядолетията, стъпва върху познати и непознати основи. Бурите не са я унищожили, а напротив – закалили са я като стомана, заровена дълбоко в земята.

Един от свещените символи на този дух е Златю Бояджиев – уникална комбинация от талант, интуиция и интелект; майстор на живописта и ненадминат творец, преминал през трудности и изпитания.

Обречен на слава, великият художник носи печата на своите предци. Няма вече любимото ти място - кръглата маса в Млечния бар по Главната улица; няма го и самият бар. Но твоят неспокойно съществуващ дух все още обикаля калдъръмите на Стария град подобно на Джото във Флоренция.

***

Трудно ми е да си спомня кога за първи път срещнах художника. Вероятно защото чувствам неговите картини винаги присъстващи в сърцето ми. Често забравяме или пренебрегваме детайли от началните ни контакти с важни личности, които впоследствие придобиват ново значение. Изглежда сякаш винаги сме ги познавали.

Пред читателя се разгръща ярка житейска одисея – хроника за възходи и падения, прегръдки и сблъсъци. За да пишеш за художника от Брезово обаче е нужно особено чувство: необходимо е знание за Боянския майстор или Кольо Фичето; задължително е прочетено Йовков или Радичков...

Тази книга не представлява буквална биография; тя съдържа искри от огънчето на една звезда изгоряла във времето. Внимателното следване хронологията позволява по-дълбочинно осмисляне на един бурен живот – житието на Златю Бояджиев наподобява светла небесна поляна.

Творческият импулс у човека никога не остава статичен; той постоянно се обновява с течение времето. Забързаният живот променя понятието "време", а последните десетилетия изглеждат като векове назад. Динамиката в съвременността поставя пред нас парадокс – онова което вчера бе символизирало подем може утре да бъде забравено заради новите идоли сред младото поколение. Както казват: само времето ще отсъди истинската стойност стояща зад успеха му днес продължава да блести мощно в национален контекст.

Златю Бояджиев не расте сред творци потопени в изкуството; той произхожда от семейство обикновени селски хора борещи се със стихията ежедневно . Живее през бурното столетие белязано от трагедии - балканските войни както две световни конфликти оставили трайни рани , всяко следващо по-страшно . На края , социалистическите парадокси определяли голяма частот живота му .

Сближава се със свои знаменитости-съвременници : писатели ,поети ,художници артисти но също така общува с хора край улиците полета пазари .

Изключителният плодотворност Zлатиu Bojadzhiev представя рядък творчески феномен . Трудно можем категорично да определим най-значимите му произведения преди или след настъпилата болест ; еднозначното заключение което можем направим e че съдбата дарила него наблюдения към света чрез свой собствен стил . Потопял d глубина подсъзнаниeто си освежава сокове v глубок вкус nacionalen ; ние неговипотомци възприемаме картинте без сетивност докато тяхното въздействие останало много силное ; аналогично с народната песнопойка

Художникът получава редица награди приживе Отношението властта к гениалността его никогда не делает его дворцовым живописцем Вместо этого охватывает широкое пространство искусства где два главных мотива пасторальной симфонии выглядят как молчаливая вечная драма между Человеком — Природой та буйная радость жизни.__