Бежанци

Романът на Весела Ляхова впечатлява преди всичко със смелостта на автора да избере тема, която не принадлежи към "романтичната" част от българската история. Тази тема е свързана с болезнени моменти, които и след толкова години продължават да оставят белези върху нашата идентичност. Освен това, текстът изненадва с умението си да се движи през сложните аспекти на един "обективен корелатив", който женските автори в романистиката обикновено избягват. "Бежанци" предлага прочит като сага - разказ за време, когато оцеляването представлява жизнена философия и същевременно е сигнал от подсъзнанието, заглушен от инстинктите ни.

Този текст силно се вписва в добрите традиции на българския исторически роман. Едно от основните му достойнства е писателският стил и подход на Ляхова, която показва пристрастие към документалната точност и интерпретацията ѝ чрез внимателна реконструкция на автентичния исторически контекст в художествена форма.