Поп Богомил и съвършенството на страха

В произведението "Поп Богомил и съвършенството на страха" се разказва за значимото българско ересиархическо движение, което не само достига до душите и умовете на хората, но и се разпространява из цяла Западна Европа през различни исторически периоди. Българските последователи в Италия са известни като катари, във Франция – албигойци, а в Англия всички еретици получават названието бугри. Учението на Богомил оказва дълбоко влияние върху развитието на европейската цивилизация, католицизма и Ренесанса.

Романът съдържа четири житийни истории. Първите три от тях изглеждат противоречиви помежду си – те са объркващо разнообразни, но същевременно взаимно допълват една друга чрез общи знакови събития, исторически фигури и символика. Тези текстове са написани от прокажен мъж, забравил името си монах и придворен монах в търсене на истина сред безверие. Сюжетът им се развива през 957 година в България с поп Богомил като централна фигура със своите промени. Четвъртата история ни пренася в един францискански манастир през 1327 година, където знанието е скрито сред лабиринта на огромната библиотека. В тази част главният герой е Умберто Еко от Болоня, който играе ролята на инквизитор с цел да разгледа сложността на Библиотеката и да открие прокълнатия ръкопис за комичното дело на Аристотел.