17 цвята любов

Стихотворението е моята лична изповед. То успокоява душата ми, освобождава ума и ми прощава. Не мога да определя как възниква - внезапно нахлува в съзнанието ми, звучи в главата и кара ръката ми да записва. Ако не го запиша веднага, то изчезва. Всъщност, какво значение има, че ще се загуби безследно? Нима не е суетна лудостта ни да служим на стиха, който ни буди през нощта или звучи докато работим или вървим по улиците? И той не спира да ни притеснява, докато не го изразим напълно от себе си – докато не му дадем живот?

Не знам. Знам обаче, че моите поетични изповеди са подобни на много други - незаписани и непрочетени. Осъзнавам, че множество хора откриват своите неродени стихове в творбите на другите поети и това им носи удоволствие. Или поне предизвикват размисли и утешение.

Пожелавам прекрасни мигове на всекиго решил да се потопи в моите любовни изповеди.
Жени Костадинова