Православни храмове по българските земи

Архитектурата на православните църкви, изградени на българските територии – една от най-старите християнски области в Европа, е обект на изследвания от множество български учени, принадлежащи към различни поколения и научни направления. Въпреки това резултатите от техните анализи все още са разпокъсани сред различни публикации и архиви, някои от които са труднодостъпни дори за експерти. Настоящото издание събира и представя наличната информация за част от това значимо архитектурно наследство. То обхваща важна част от църковните сгради, построени между началото на XV век и средата на XX век. Без да претендира за пълнота, то предлага по-добро разбиране за размера и качествата на този аспект от архитектурното творчество на българската народност през един драматичен период в историята й.

Изборът на историческия период се основава на неговата важност за развитието на новобългарската история; взаимовръзките между протичащите процеси; единството в религиозните нагласи у българите; както и ролята на църквата като опора за духовната устойчивост и запазване идентичността им в трудни времена.

Форматът му е определен с убеждението че фактологичният материал трябва да бъде предоставен без лични оценки или пристрастия. Той включва архитектурни фотографии, исторически данни, извлечения от архиви и библиография с разнообразие публикации относно проблематика свързана с църковната култура и архитектура. Обектите са подредени хронологично въз основа необходимостта да бъдат добре документирани; допуска се отклонение при ценности храмове, които не са получили достатъчно внимание или рискуват разрушение.

Обемът текстовете зависи както от наличната информация за отделните обекти така и достъпността до тях. Илюстративният материал е събран по време около различни автори което води до стилово разнообразие; въпреки това представянето му без изменения показва отношението към прецизността при документирането.

Много фотоматериали идват благодарение художника Димитър Карадимчев, а друга част са направени лично от авторите или представляват архивни снимки вече силно изменени или несъществуващи обекти.
Бройката проучвания демонстрира интереса към православната архиктектура през разглеждания период - след Втора световна война темата остава пренебрегвана чак до 60-те години когато възрожденската архитектура привлича внимание.

Нещо повече — архитекутрата след Освобождението остава непознато поле дълго време.
Настоящият сборник предшества двугодишния проект (1995-1997) финансиран със средства Фондация „Отворено общество", който позволил подготовка над повечето визуални материали нуждими за допълването му.

Работата по периода след Освобождението е реализирана чрез изследователска програма спонсорирана "Програмата за подкрепа" във Прага (1992-1995).
Това издание цели да служи както като ресурс для заинтересованите лица така също ще помогне практикуващите архитекти днес – след продължителен застой – да вдъхновят традицията си при строежа наново храмове през XXI век. Авторитетно считаме труда ни не само способствайки познавателния обмен но насочвайки творците навреме напред!