Православните църкви през българското средновековие IX-XIV в.

Книгата е разделена на две основни части — монографична и каталог.

В първата част се предлага кратък обзор на църковното строителство в българските земи от IV до началото на VII век, както и неговото състояние по времето на формирането на българската държава. След това, въз основа на известен и новооткрит изворов материал, се анализира литургичната практика в средновековна България с цел да се установи връзката между архитектурата на средновековните храмове и ритуалите, като така се проследява развитието на богослужебната дейност през този период и влиянието й върху ранните български църкви. Освен това е изследван историческият контекст относно наследството от езическите храмове, което е довело до изграждането на раннобългарските църкви в края на IX век. Анализиран е терминологичният речник свързан с концепцията за християнския храм.

Втората част съдържа каталог с описания на 590 церкви от 270 населени места в България, Македония, Сърбия, Гърция и Румъния. Тези церкви са построени през периода на Българското средновековие или имат отношение към историята му (чрез ктиторство, дарения и други), или пък са разположени в територията на съвременна България.