Няма да се уплаша от злото

Носител на наградата “Гранд Мастър”

“Дори да премина през долината на смъртта, няма да се страхувам от злото...” – това е откъс от Псалм 22, който обикновено се чете по време на погребения. Романът, носещ заглавието на тези редове, е написан от Робърт Хайнлайн като последно произведение в живота му, след като вярва, че страда от тежко и неизлечимо заболяване. Познавачите му твърдят, че в образа на несломимия старец Йохан Смит авторът всъщност изразява себе си. Йохан Смит също е възрастен и безнадеждно болен човек, но вместо да се предаде отчаяно на съдбата, той проявява решителност в борбата срещу смъртта. И тъй като победата зависи до голяма степен от случайността, резултатите са най-малкото изненадващи.

В този роман мозъкът на мъж бива трансплантиран в женско тяло - невероятната идея зад едно от най-въздействащите творби на Хайнлайн. Ум срещу физика; мъжки желания против неустоимостта на женствеността; душа сблъскваща се с друга душа вътре в една обща тленна форма.
Преди смъртта си Юнис Бранка работи като лична секретарка за милионера Йохан Смит. Когато двамата се срещат повторно при тази немислима ситуация, връзката им започва да процъфтява по непредвидим начин. Юнис става незаменима помощничка в изкуството да бъдеш жена – две личности обединени в едно тяло. Но скоро към тях се присъединява трета личност и ситуацията става още по-фантастична.

В романа "Няма да се уплаша от злото" Хайнлайн продължава дискусията за табутата във съвременния свят и взаимоотношенията между половете както и значението и същността на сексуалната революция през 60-те години на 20-ти век.