Сладко нищо

В наши дни не е необичайно учен да се занимава с художествена литература, а успехите в това направление също не са рядкост. Такъв пример е известният български писател Боян Биолчев. Не искам да твърдя, че неговата работа трябва да бъде свързвана с тъй наречената "професорска проза", тъй като той не цели да показва своята знания и културна широта. Напротив, имам усещането, че Биолчев притежава младежки дух, който ни води напред с оптимизъм и лекота през светлината на познанието за човешката съдба – тя не е героична, а по-скоро странна. Светът би бил значително по-беден без тези странни личности, нали? В началото на творческия си път Биолчев демонстрираше епичност дори в кратките разкази. С времето обаче прозата му започна да става все по-гъста и наситена, сякаш я дестилираше самият той. Неговият стил запазва своето въздействие, докато става все по-фин и ненатрапчив; посланията остават изцяло в ръцете на читателя. Днес произведенията му приличат на фотографии – те улавят човешки състояния или кръстопътища между противоположни позиции в деликатната трагикомика на живота, подчертано от детайли, които допълват авторовите идеи. И всъщност няма ли трагикомедията присъща за нашия живот? Вера Мутафчиева