Доброта

"Под мен...

Както изнемощял и слаб кон,
денят ми се колебае, готов да падне.
Изкачвам се по наклона на собствената си умора. И моля

да духне вятър с устни бели като прах,
защото жегата ме е унищожила.
И се питам - къде ли оставих
своята воля и всичките си сили.

Чешми ме целуваха нежно
с прохладното си пеещо езиче.
Алеите сами ме носеха.
Смехът, подобен на уплашено момиче,

изчезна, когато отпуснах раменете
на една пейка с разкривени крачета.
Самотници втренчиха погледи в мен
с очи, изпълнени със сълзи от старост.

И скуката със хищнически глад
загризваше както тях, така и мен:
тях - стари като увяхнал цвят,
мен - с толкова много неизживяни моменти.

Но мога ли да ги сравня -
с тях – дарили дните си на хората!
Кой успокои горящия огън
на моя жизнен импулс - старостта ли?..."