Българска литература ХХ век

"Защо представяте Българската литература от двадесети век по този начин?

Краткият отговор е: „Така я желаем и така я разбираме!" По-подробният отговор може да бъде формулиран така:
Можем да се гордеем с нашата Велика Национална Литература.
Но можем също така да разглеждаме литературата като опит, който се развива в живота, в търсенето на човешкото. Ние живеем, за да усетим стойността му и да намерим смисъл.
Настоящото изследване акцентира върху преживяванията, които литературните творби предлагат, а не върху гордостта от канонични структури.

Създаването на история на литературните събития е сложна задача. Отдавна ни преследва травматичният императив за пълно описание. Много усилия са положени за достигането на цялостност и нейното демонстриране. Това е оптимистичното вярване, че възстановяването до целостта (restitutio ad integrum) е осъществимо.
Но тази надежда вече не ни придружава. Въпросите около „Какво?", „Защо?" и „Как?" могат да станат толкова многобройни, че да демотивират всеки изследовател. Примерите за провалили амбициозни проекти са много - било поради тежестта и несигурния статус на фактите или различни методологически трудности.
Да се обрисува какво точно се случва в българската литература през двадесети век представлява подобен труден ангажимент. В количествено отношение българският двадесети век означава огромно множество – стотици автори, хиляди произведения, милиони връзки между текстове и безкрайни интерпретации.
Невъзможно е изчерпателно да се пише за всичките тези писатели и техните книги – поне не когато става дума само за усилията на един човек в контекста на днешната фрагментарност. Такова грандиозно дело вероятно би могло да бъде реализирано единствено в библиотечния свят или енциклопедичната реалност на Хорхе Луис Борхес; там всеки автор има своя собствена обширна библиография с детайлни анализи.
В нашия свят ситуацията изглежда различна. Епохата на мащабните литературни истории приключи; дори ако някой предприеме подобен проект сега, той ще остане любопитен артефакт от миналото — място само за туристи-ентусиасти или внимателни литературни археолози.
След като нямаме шансът напълно описано всичко това, трябва активно да подберем материалите си концептуално гъвкаво. Изборът означава компромиси — отказваме се от част от възможностите си и адаптираме към онова което считаме субективно важно; но изборът предоставя познавателен потенциал — ограничавайки разнообразието открива нова светлина върху избраното.

В настоящото разглеждане на българската литература през двадесетия век следваме ограниченията при избора си с надеждата те ще ни предложат нови шансовете."
Валери Стефанов