Право на избор и други проклетии

Не харесвам да чета на екран. Първо, гърбът ми започва да се схваща. След това очите ме болят. Освен това не спирам да пуша, а и какво ли не бих дала, за да мога просто да обърна страницата и отново да прочета любимото си място, вместо постоянно да скролвам надолу. В резултат на това почти винаги пропускам части от текста, а мишката ми отказва да функционира правилно. И така стана така, че първата ми среща с творбата на Ина Иванова беше именно пред компютъра. Бях убедена, че ще я чета бавно – разказ по разказ (поради вече посочените причини), особено след като повечето от историите бях виждала преди във форума "Глоси". Обаче се излъгах! Не само че ги прочетох наведнъж, но веднага след това се върнах в началото и започнах повторно четене. Мога дълго време да говоря за начина, по който истински преживявах всяка дума от "Дневникът"; как си спомних за онзи далечен приятел от детството ни; как видях прасковите в купата у дома си с абсолютно същия солен вкус; за аромата на дървото и ваниловия нюанс на кафето; както баба ме научи как се меси хляб... Но няма να го направя. Може би защото съм малко капризна или пък имам правото на избор. Най-вече обаче защото притежавам "Право на избор и други проклетии".