Ноктюрно

Поезия от Мирослава Панайотова.

***
През нощта луната пристига тук,
седне на вълните
и разговаря с влюбени души,
които наблюдават от прозорците,
терасите, казиното и плажа.

Тя идва при тях и води разговор
с полупияни неуспели хора,
които търсят обяснения.

Носители на способността да видят нещо
и да потискат всичките си чувства.
Да плачат,
без никой истински да ги чуе,
да молят, без да предизвикат съчувствие,
да се отдават, без това да бъде забелязано,
да искат, колебаейки се относно правото си.

Обречени са утре да се събудят трезви,
да напуснат морето без особено желание,
наричани до вчера безделници.