Сезоните на самотата

Самотата е наистина интересен феномен. Тя може да обгърне живота в сива мантия, да принуди човек да се затвори в себе си, но също така предоставя възможност за осъзнаване на важни истини. Поезията "Сезоните на самотата" е изключително дълбока и трогателна, като ясно демонстрира таланта на Зоя Гаргова да докосва душите на читателите чрез своите думи.

Поетичните откровения на Зоя ми напомниха колко поезията може едновременно да бъде болка и утеха. След кратък размисъл станах част от процеса по публикуването на "Сезоните на самотата" - в ролята си на редактор.

Какво прави тази книга толкова привлекателна? Личното й звучене я прави искрена. Болката и поезията са неща, които не могат да бъдат подправяни; Зоя не се опитва дори. Словесно пресъздава различните аспекти на самотата, оспорва отсъствията и търси себе си след загуби чрез метафори. Убедена съм, че тя сама се е намерила – както аз като читател и редактор. И сега ще достигне до теб, скъпи читателю! Защото споделената самота достига до друго сърце и става по-леснопоносима. Ще разпознаеш своята собствена самота в признанията на Зоя и от страданието ще процъфтят красиви чувства. Уверена съм, че това ще го видиш ясно. Такива чудеса върши поезията... Пожелавам успех във вашето общуване!

Камелия Кондова

***

БЕЗСЪНИЦИ

Загубил съм посоката някъде далеч,
гонейки забравени спомени,
запомняйки смехове или неизказани думи…
След среща със стари приятели всичко изглежда различно.
Тъмнината ме плаши и питам:
Изминало ли е всичко? Никога няма ли повече да стане?
Защо не идва сънят?