Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Гласове на сърцето

Корицата на Гласове на сърцето
Издателство:Кибеа
Брой страници:320
Година на издаване:2024
Дата на издаване:2024-07-15
ISBN:9786192710163
SKU:35781920013
Размери:16x23
Тегло:673 грама
Корици:ТВЪРДИ
Цена:22 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Мария Антонова е родена през 1951 г. в град Дулово. Завършила е гимназия в Силистра и след това Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация по теология, притежаваща магистърска степен.

Тя пише разкази, есета и пътеписи, а също така е съставител на сборниците: „Екатерина Каравелова. Спомени“ (2003), „Светлоозарени слова“ (2005) и „Доростолският митрополит Иларион – нашият владика“ (2011). Нейни произведения са книгите: „Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри“ (2007), „Рада Казалийска – първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса“ (2008; второ електронно издание 2008), „Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство“ (2016) и „Родът Алексиеви“ (2022). Тя е съавтор на сборника за стогодишнината от рождението на Дора Габе. Участвала е с доклади на национални конференции относно темата "Жените в българската литература" през 2016 г. и 2019 г., организирани от СУ “Св. Климент Охридски”. От 2011 година читалище “Добри Чинтулов – 1935” провежда национален конкурс посветен на Рада Казалийска.

Антонова е член на българското общество за изучаване на XVIII век, както и част от СНБП, където получава почетен медал за цялостния си литературен принос по случай навършването на 70 години.

Относно нейната книга:

Чрез тази книга тя се трансформира в страници написани с думи, търсейки своето истинско Аз.

Излизането й произлиза от дълъг период, когато описва всичко случващо се около нея - радости или тъги.

Събрала е публикувани разкази, есета, статии върху отделни книги , както пътеписи свързани с посетени места у нас и зад граница; целта й не е да представи себе си, а да остави спомен за внучките си и дъщерята си какво я радва най-много през живота.

С тези редове тя отправя любов към Блага — своята дъщеря — като казва колко много ги обича въпреки заб忙ността си.
Както винаги при писането им благославя семейството си под закрилата Господня!

„Аз съм пътят истина та животът...“, напомняйки им да следват тези мъдри думи ще постигнат доброта!

.

.